РАЗКАХЪРЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; разкахъря̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Простонар. Започвам много да се кахъря; разтревожвам се. Загрижи се баба Цена, разкахъри се тя, нехубави мисли ѝ идат. Ив. Вазов, Съч. VI, 128. — Хей, старо, пий бе!... Я го виж, за тях се разкахърил! Искали се, взели се .. Пий, ти казвам; пий, че благослови! — думаше Стайко и като запотири пред колибата убития заек, ухили се още повече. Ц. Церковски, Съч. III, 17. Хич не им ли стига толкова ума, да си помислят, че султанът може да се разкахъри, може да му домъчнее на човека, ами! Ал. Константинов, Съч., 212.